juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
Apr 5, 2007, 2:38 PM

Нощ 

  Poetry
1125 0 17
                               
                                
                          Oблякла най-тъмната дреха,
                          разпуснала черни коси,
                          забързана сякаш за среща,
                          нощта към града пак върви.


                          По пътя и залези гаснат
                          и раждат се нови звезди,
                          сълзи и усмивки заспиват,
                          събуждат се късни мъгли.


                          И в нейната нежна прегръдка
                          се сгушва спокоен градът,
                          забравил за свойте тревоги,
                          заспива пречистен и тих.


                          И само луната остава
                          над времето сякаш да бди,
                          до утре, когато отново
                          денят светлина ще роди.
                                                                             

© Эоя Михова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??