Нощ
Oблякла най-тъмната дреха,
разпуснала черни коси,
забързана сякаш за среща,
нощта към града пак върви.
По пътя и залези гаснат
и раждат се нови звезди,
сълзи и усмивки заспиват,
събуждат се късни мъгли.
И в нейната нежна прегръдка
се сгушва спокоен градът,
забравил за свойте тревоги,
заспива пречистен и тих.
И само луната остава
над времето сякаш да бди,
до утре, когато отново
денят светлина ще роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
