Нощ
Oблякла най-тъмната дреха,
разпуснала черни коси,
забързана сякаш за среща,
нощта към града пак върви.
По пътя и залези гаснат
и раждат се нови звезди,
сълзи и усмивки заспиват,
събуждат се късни мъгли.
И в нейната нежна прегръдка
се сгушва спокоен градът,
забравил за свойте тревоги,
заспива пречистен и тих.
И само луната остава
над времето сякаш да бди,
до утре, когато отново
денят светлина ще роди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
