4 feb 2009, 12:02

Нощ 

  Poesía
1037 0 9



Какъв е този аромат? Събуди ме.
Вън диша нощ. Запяха сетивата.
Приседнах тиха, топла и дочух:
щурците режат петолинията на тревата.

Луната вдига везани поли,
готова да нагази във зората,
ухае на море, коне, маслини,
на пръст, на сол и на попътен вятър...

Нима си моя, пъстролика нощ,
в която с вик се срещат световете
или на чужда клада ме горят
тез стихове, които снощи четох...

© Христина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??