4 февр. 2009 г., 12:02

Нощ 

  Поэзия
1218 0 9



Какъв е този аромат? Събуди ме.
Вън диша нощ. Запяха сетивата.
Приседнах тиха, топла и дочух:
щурците режат петолинията на тревата.

Луната вдига везани поли,
готова да нагази във зората,
ухае на море, коне, маслини,
на пръст, на сол и на попътен вятър...

Нима си моя, пъстролика нощ,
в която с вик се срещат световете
или на чужда клада ме горят
тез стихове, които снощи четох...

© Христина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??