izvorche (Христина Петрова) izvorche (Христина Петрова)
22
Feb 4, 2009, 12:02 PM

Нощ

  Poetry
1.5K 0 9



Какъв е този аромат? Събуди ме.
Вън диша нощ. Запяха сетивата.
Приседнах тиха, топла и дочух:
щурците режат петолинията на тревата.

Луната вдига везани поли,
готова да нагази във зората,
ухае на море, коне, маслини,
на пръст, на сол и на попътен вятър...

Нима си моя, пъстролика нощ,
в която с вик се срещат световете
или на чужда клада ме горят
тез стихове, които снощи четох...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0