Feb 4, 2009, 12:02 PM

Нощ 

  Poetry
1036 0 9



Какъв е този аромат? Събуди ме.
Вън диша нощ. Запяха сетивата.
Приседнах тиха, топла и дочух:
щурците режат петолинията на тревата.

Луната вдига везани поли,
готова да нагази във зората,
ухае на море, коне, маслини,
на пръст, на сол и на попътен вятър...

Нима си моя, пъстролика нощ,
в която с вик се срещат световете
или на чужда клада ме горят
тез стихове, които снощи четох...

© Христина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??