12 sept 2010, 18:44 2014-11-11T11:20:21+02:00

Нощ

Poesía » Otra

1K 0 1

Стъпвам боса в нощта
с тъмни коси разпилени
в рокля от черна коприна
с трепкащ пламък в ръка

Край мен се плъзгат лица
сенки танцуват в захлас
В атлазена лунна постеля

хладен сън спи деня

Светулка отронва искра
пламъкът ярко трепти
самотна душата отлита

към тъмно-сини мечти

В бяла лунна колесница

далеч се изгуби града
в рокля от черна коприна
нека се слея с нощта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Kitemari (Мариян)

Хубаво е , но ако го направиш с по-голям шрифт ще стане още по- хубаво :P

2010-09-13T12:28:39+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0