Стъпвам боса в нощта
с тъмни коси разпилени
в рокля от черна коприна
с трепкащ пламък в ръка
Край мен се плъзгат лица
сенки танцуват в захлас
В атлазена лунна постеля
хладен сън спи деня
Светулка отронва искра
пламъкът ярко трепти
самотна душата отлита
към тъмно-сини мечти
В бяла лунна колесница
далеч се изгуби града
в рокля от черна коприна
нека се слея с нощта
© Нимфаеа Алба All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
