Стъпвам боса в нощта
с тъмни коси разпилени
в рокля от черна коприна
с трепкащ пламък в ръка
Край мен се плъзгат лица
сенки танцуват в захлас
В атлазена лунна постеля
хладен сън спи деня
Светулка отронва искра
пламъкът ярко трепти
самотна душата отлита
към тъмно-сини мечти
В бяла лунна колесница
далеч се изгуби града
в рокля от черна коприна
нека се слея с нощта
© Нимфаеа Алба All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
