Нощ
Стъпвам боса в нощта
с тъмни коси разпилени
в рокля от черна коприна
с трепкащ пламък в ръка
Край мен се плъзгат лица
сенки танцуват в захлас
В атлазена лунна постеля
хладен сън спи деня
Светулка отронва искра
пламъкът ярко трепти
самотна душата отлита
към тъмно-сини мечти
В бяла лунна колесница
далеч се изгуби града
в рокля от черна коприна
нека се слея с нощта
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нимфаеа Алба Все права защищены
