28 nov 2008, 6:36

Нощ

  Poesía » Civil
701 0 0

  Нощ

Сама стоя в нощта

и взирам се в тъмата,

цигарата догаря 

и гасне в пепелта.

 

Навън е толкоз тихо

и чувам как тупти

сърцето мое скрито

в самотните гърди.

 

Дочувам стъпки плахи -

забързан минувач

върви със бързи крачки

по нощния паваж.

 

Дали го чака някой

или сам той върви

и бърза да догони

в съня си куп мечти.

 

А моят сън пак бяга

и чака до зори

светът да се събуди

за нови, светли дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиската Поповска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...