28.11.2008 г., 6:36

Нощ

695 0 0

  Нощ

Сама стоя в нощта

и взирам се в тъмата,

цигарата догаря 

и гасне в пепелта.

 

Навън е толкоз тихо

и чувам как тупти

сърцето мое скрито

в самотните гърди.

 

Дочувам стъпки плахи -

забързан минувач

върви със бързи крачки

по нощния паваж.

 

Дали го чака някой

или сам той върви

и бърза да догони

в съня си куп мечти.

 

А моят сън пак бяга

и чака до зори

светът да се събуди

за нови, светли дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиската Поповска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...