Nov 28, 2008, 6:36 AM

Нощ

  Poetry » Civic
693 0 0

  Нощ

Сама стоя в нощта

и взирам се в тъмата,

цигарата догаря 

и гасне в пепелта.

 

Навън е толкоз тихо

и чувам как тупти

сърцето мое скрито

в самотните гърди.

 

Дочувам стъпки плахи -

забързан минувач

върви със бързи крачки

по нощния паваж.

 

Дали го чака някой

или сам той върви

и бърза да догони

в съня си куп мечти.

 

А моят сън пак бяга

и чака до зори

светът да се събуди

за нови, светли дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиската Поповска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...