Нощ
697
0
0
Нощ
Сама стоя в нощта
и взирам се в тъмата,
цигарата догаря
и гасне в пепелта.
Навън е толкоз тихо
и чувам как тупти
сърцето мое скрито
в самотните гърди.
Дочувам стъпки плахи -
забързан минувач
върви със бързи крачки
по нощния паваж.
Дали го чака някой
или сам той върви
и бърза да догони
в съня си куп мечти.
А моят сън пак бяга
и чака до зори
светът да се събуди
за нови, светли дни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиската Поповска Все права защищены
