28 нояб. 2008 г., 06:36

Нощ

698 0 0

  Нощ

Сама стоя в нощта

и взирам се в тъмата,

цигарата догаря 

и гасне в пепелта.

 

Навън е толкоз тихо

и чувам как тупти

сърцето мое скрито

в самотните гърди.

 

Дочувам стъпки плахи -

забързан минувач

върви със бързи крачки

по нощния паваж.

 

Дали го чака някой

или сам той върви

и бърза да догони

в съня си куп мечти.

 

А моят сън пак бяга

и чака до зори

светът да се събуди

за нови, светли дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиската Поповска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...