28 нояб. 2008 г., 06:36

Нощ

700 0 0

  Нощ

Сама стоя в нощта

и взирам се в тъмата,

цигарата догаря 

и гасне в пепелта.

 

Навън е толкоз тихо

и чувам как тупти

сърцето мое скрито

в самотните гърди.

 

Дочувам стъпки плахи -

забързан минувач

върви със бързи крачки

по нощния паваж.

 

Дали го чака някой

или сам той върви

и бърза да догони

в съня си куп мечти.

 

А моят сън пак бяга

и чака до зори

светът да се събуди

за нови, светли дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиската Поповска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....