24 ago 2011, 12:58

Нощ 

  Poesía
397 0 2

Човекът сам стои и чака

във тъмното среднощен влак.

Пурпурен отблясък скоростно обгръща мрака,

като силни чувства го връхлита пак и пак.

 

Котешки очи присветват от далеко,

сякаш гонена от някой идва самота.

Дъждът римува – бавно, призрачно и леко,

обгръща мислите му във нелепа самота.

© Джулз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??