Нощ

Aug 24, 2011, 12:58 PM

Poetry

412 0 2

Човекът сам стои и чака
във тъмното среднощен влак.
Пурпурен отблясък скоростно обгръща мрака,
като силни чувства го връхлита пак и пак.
Котешки очи присветват от далеко,
сякаш гонена от някой идва самота.
Дъждът римува – бавно, призрачно и леко,
обгръща мислите му във нелепа самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нощ

Искате да прочетете повече?

Random works