Aug 24, 2011, 12:58 PM

Нощ 

  Poetry
390 0 2

Човекът сам стои и чака

във тъмното среднощен влак.

Пурпурен отблясък скоростно обгръща мрака,

като силни чувства го връхлита пак и пак.

 

Котешки очи присветват от далеко,

сякаш гонена от някой идва самота.

Дъждът римува – бавно, призрачно и леко,

обгръща мислите му във нелепа самота.

© Джулз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??