24.08.2011 г., 12:58 ч.

Нощ 

  Поезия
389 0 2

Човекът сам стои и чака

във тъмното среднощен влак.

Пурпурен отблясък скоростно обгръща мрака,

като силни чувства го връхлита пак и пак.

 

Котешки очи присветват от далеко,

сякаш гонена от някой идва самота.

Дъждът римува – бавно, призрачно и леко,

обгръща мислите му във нелепа самота.

© Джулз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??