Човекът сам стои и чака
във тъмното среднощен влак.
Пурпурен отблясък скоростно обгръща мрака,
като силни чувства го връхлита пак и пак.
Котешки очи присветват от далеко,
сякаш гонена от някой идва самота.
Дъждът римува – бавно, призрачно и леко,
обгръща мислите му във нелепа самота.
© Джулз Все права защищены