24 авг. 2011 г., 12:58

Нощ 

  Поэзия
393 0 2

Човекът сам стои и чака

във тъмното среднощен влак.

Пурпурен отблясък скоростно обгръща мрака,

като силни чувства го връхлита пак и пак.

 

Котешки очи присветват от далеко,

сякаш гонена от някой идва самота.

Дъждът римува – бавно, призрачно и леко,

обгръща мислите му във нелепа самота.

© Джулз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??