10 ene 2017, 16:52

Нощ в рая

739 1 1

Кипящо лято. Девет часа привечер.
Огненото слънце залязва, сякаш получава страстен нюансен оргазъм.
Хората оживяват в тъмнината на нощта. Скитат се по улиците, за да усетят лекия полъх на свежест.
Аз и ти в апартамента двама сме сами. Дрехите за нас излишни са, пламъкът на страстта ни топли сякаш телата ни са стоманени камини.
Навън е пълен мрак, светят само мизерните, премигащи, улични лампи, които са като светулки пред необятността на  лъскаво черното небе с капчица изумрудени звезди.
Нощта напредва. Приготвените от теб хапки с патешко филе върху ненатрапчиво тесто са просто изискан намек за храна преди основното.
Какво е то ли?
Това за мен си ти, а за теб това съм аз !
Пепелночервени ароматни свещи придаващи загадъчност и точната атмосфера  проблясват в ъглите на стаята.
Кралско сините завеси се повейват  от летния бриз.
Спалното бельо в същия цвят е блестящо чисто.
Ето започна се. Ястието е сервирано. Цапаме навсякъде с катраненочерните си души.
Те се сливат една с друга.
Тяло допряно в друго такова. Устни нестихващи от целувки и стонове. Ласки преминаващи границите на законното. Усещания надвишаващи степените за божествено.
Чувство неизпитвано към друга. Желания препускащи сърцето.
Озоваваш се с глава между бедрата. Доволна си и ти, доволен съм и аз.
Накрая остана с разрошена коса, размазан грим и желанието за още и още.
Следва продължение.....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Dimitar Bikov Todos los derechos reservados

Създадох произведението, за да докосне фантазиите и душата на читателя.

Comentarios

Comentarios

  • Дали не би било повече на място в раздел "Проза"?

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...