10.01.2017 г., 16:52

Нощ в рая

738 1 1

Кипящо лято. Девет часа привечер.
Огненото слънце залязва, сякаш получава страстен нюансен оргазъм.
Хората оживяват в тъмнината на нощта. Скитат се по улиците, за да усетят лекия полъх на свежест.
Аз и ти в апартамента двама сме сами. Дрехите за нас излишни са, пламъкът на страстта ни топли сякаш телата ни са стоманени камини.
Навън е пълен мрак, светят само мизерните, премигащи, улични лампи, които са като светулки пред необятността на  лъскаво черното небе с капчица изумрудени звезди.
Нощта напредва. Приготвените от теб хапки с патешко филе върху ненатрапчиво тесто са просто изискан намек за храна преди основното.
Какво е то ли?
Това за мен си ти, а за теб това съм аз !
Пепелночервени ароматни свещи придаващи загадъчност и точната атмосфера  проблясват в ъглите на стаята.
Кралско сините завеси се повейват  от летния бриз.
Спалното бельо в същия цвят е блестящо чисто.
Ето започна се. Ястието е сервирано. Цапаме навсякъде с катраненочерните си души.
Те се сливат една с друга.
Тяло допряно в друго такова. Устни нестихващи от целувки и стонове. Ласки преминаващи границите на законното. Усещания надвишаващи степените за божествено.
Чувство неизпитвано към друга. Желания препускащи сърцето.
Озоваваш се с глава между бедрата. Доволна си и ти, доволен съм и аз.
Накрая остана с разрошена коса, размазан грим и желанието за още и още.
Следва продължение.....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Dimitar Bikov Всички права запазени

Създадох произведението, за да докосне фантазиите и душата на читателя.

Коментари

Коментари

  • Дали не би било повече на място в раздел "Проза"?

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...