10 янв. 2017 г., 16:52

Нощ в рая

742 1 1

Кипящо лято. Девет часа привечер.
Огненото слънце залязва, сякаш получава страстен нюансен оргазъм.
Хората оживяват в тъмнината на нощта. Скитат се по улиците, за да усетят лекия полъх на свежест.
Аз и ти в апартамента двама сме сами. Дрехите за нас излишни са, пламъкът на страстта ни топли сякаш телата ни са стоманени камини.
Навън е пълен мрак, светят само мизерните, премигащи, улични лампи, които са като светулки пред необятността на  лъскаво черното небе с капчица изумрудени звезди.
Нощта напредва. Приготвените от теб хапки с патешко филе върху ненатрапчиво тесто са просто изискан намек за храна преди основното.
Какво е то ли?
Това за мен си ти, а за теб това съм аз !
Пепелночервени ароматни свещи придаващи загадъчност и точната атмосфера  проблясват в ъглите на стаята.
Кралско сините завеси се повейват  от летния бриз.
Спалното бельо в същия цвят е блестящо чисто.
Ето започна се. Ястието е сервирано. Цапаме навсякъде с катраненочерните си души.
Те се сливат една с друга.
Тяло допряно в друго такова. Устни нестихващи от целувки и стонове. Ласки преминаващи границите на законното. Усещания надвишаващи степените за божествено.
Чувство неизпитвано към друга. Желания препускащи сърцето.
Озоваваш се с глава между бедрата. Доволна си и ти, доволен съм и аз.
Накрая остана с разрошена коса, размазан грим и желанието за още и още.
Следва продължение.....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Dimitar Bikov Все права защищены

Създадох произведението, за да докосне фантазиите и душата на читателя.

Комментарии

Комментарии

  • Дали не би било повече на място в раздел "Проза"?

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...