Jan 10, 2017, 4:52 PM

Нощ в рая

  Poetry » Love, Erotic
736 1 1

Кипящо лято. Девет часа привечер.
Огненото слънце залязва, сякаш получава страстен нюансен оргазъм.
Хората оживяват в тъмнината на нощта. Скитат се по улиците, за да усетят лекия полъх на свежест.
Аз и ти в апартамента двама сме сами. Дрехите за нас излишни са, пламъкът на страстта ни топли сякаш телата ни са стоманени камини.
Навън е пълен мрак, светят само мизерните, премигащи, улични лампи, които са като светулки пред необятността на  лъскаво черното небе с капчица изумрудени звезди.
Нощта напредва. Приготвените от теб хапки с патешко филе върху ненатрапчиво тесто са просто изискан намек за храна преди основното.
Какво е то ли?
Това за мен си ти, а за теб това съм аз !
Пепелночервени ароматни свещи придаващи загадъчност и точната атмосфера  проблясват в ъглите на стаята.
Кралско сините завеси се повейват  от летния бриз.
Спалното бельо в същия цвят е блестящо чисто.
Ето започна се. Ястието е сервирано. Цапаме навсякъде с катраненочерните си души.
Те се сливат една с друга.
Тяло допряно в друго такова. Устни нестихващи от целувки и стонове. Ласки преминаващи границите на законното. Усещания надвишаващи степените за божествено.
Чувство неизпитвано към друга. Желания препускащи сърцето.
Озоваваш се с глава между бедрата. Доволна си и ти, доволен съм и аз.
Накрая остана с разрошена коса, размазан грим и желанието за още и още.
Следва продължение.....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Dimitar Bikov All rights reserved.

Създадох произведението, за да докосне фантазиите и душата на читателя.

Comments

Comments

  • Дали не би било повече на място в раздел "Проза"?

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...