Нощем, заспят ли звездите,
разстила се тъмна коприна,
покрита със сребърен прах
и дъжд от мечти -
цветна дъга от безоблачни дни.
Нощем дърветата пеят
като тайнствени феи.
Легенди разказват, те шепнат,
но душата ги чува
и в техните думи потъва.
Носи се сред клонките крехки,
лети до луната и в нейните очи
без срам се оглежда.
Нощем душата моя не спи,
отключват се в нея стотици врати.
И сенки при мене нахлуват,
ума ми разбъркват, в сърцето ми плуват.
Ръце към мене протягат,
с тях да летя ме подмамват.
А аз зная, че те при тебе ме водят,
те с мене все бродят,
тебе да търсим сред тъмната коприна,
сред лазура на тихата нощ, за да се слеем в едно цяло.
За да направим любовта от Бог по-могъща.
Само тя като Него
от оня свят се завръща,
само тя моя път
все към тебе обръща.
© Ива Todos los derechos reservados