22 jun 2012, 10:55

Нощем

1.1K 0 0

Нощем, заспят ли звездите,

разстила се тъмна коприна, 

покрита със сребърен прах

и дъжд от мечти -

цветна дъга от безоблачни дни.


Нощем дърветата пеят

като тайнствени феи.

Легенди разказват, те шепнат,

но душата ги чува

и в техните думи потъва.


Носи се сред клонките крехки, 

лети до луната и в нейните очи

без срам се оглежда.


Нощем душата моя не спи,

отключват се в нея стотици врати.

И сенки при мене нахлуват,

ума ми разбъркват, в сърцето ми плуват.

Ръце към мене протягат,

с тях да летя ме подмамват.


А аз зная, че те при тебе ме водят,

те с мене все бродят,

тебе да търсим сред тъмната коприна,

сред лазура на тихата нощ, за да се слеем в едно цяло.

За да направим любовта от Бог по-могъща.

Само тя като Него

от оня свят се завръща,

само тя моя път

 все към тебе обръща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...