Jun 22, 2012, 10:55 AM

Нощем

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Нощем, заспят ли звездите,

разстила се тъмна коприна, 

покрита със сребърен прах

и дъжд от мечти -

цветна дъга от безоблачни дни.


Нощем дърветата пеят

като тайнствени феи.

Легенди разказват, те шепнат,

но душата ги чува

и в техните думи потъва.


Носи се сред клонките крехки, 

лети до луната и в нейните очи

без срам се оглежда.


Нощем душата моя не спи,

отключват се в нея стотици врати.

И сенки при мене нахлуват,

ума ми разбъркват, в сърцето ми плуват.

Ръце към мене протягат,

с тях да летя ме подмамват.


А аз зная, че те при тебе ме водят,

те с мене все бродят,

тебе да търсим сред тъмната коприна,

сред лазура на тихата нощ, за да се слеем в едно цяло.

За да направим любовта от Бог по-могъща.

Само тя като Него

от оня свят се завръща,

само тя моя път

 все към тебе обръща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...