22 июн. 2012 г., 10:55

Нощем

1.2K 0 0

Нощем, заспят ли звездите,

разстила се тъмна коприна, 

покрита със сребърен прах

и дъжд от мечти -

цветна дъга от безоблачни дни.


Нощем дърветата пеят

като тайнствени феи.

Легенди разказват, те шепнат,

но душата ги чува

и в техните думи потъва.


Носи се сред клонките крехки, 

лети до луната и в нейните очи

без срам се оглежда.


Нощем душата моя не спи,

отключват се в нея стотици врати.

И сенки при мене нахлуват,

ума ми разбъркват, в сърцето ми плуват.

Ръце към мене протягат,

с тях да летя ме подмамват.


А аз зная, че те при тебе ме водят,

те с мене все бродят,

тебе да търсим сред тъмната коприна,

сред лазура на тихата нощ, за да се слеем в едно цяло.

За да направим любовта от Бог по-могъща.

Само тя като Него

от оня свят се завръща,

само тя моя път

 все към тебе обръща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...