22 июн. 2012 г., 10:55

Нощем

1.1K 0 0

Нощем, заспят ли звездите,

разстила се тъмна коприна, 

покрита със сребърен прах

и дъжд от мечти -

цветна дъга от безоблачни дни.


Нощем дърветата пеят

като тайнствени феи.

Легенди разказват, те шепнат,

но душата ги чува

и в техните думи потъва.


Носи се сред клонките крехки, 

лети до луната и в нейните очи

без срам се оглежда.


Нощем душата моя не спи,

отключват се в нея стотици врати.

И сенки при мене нахлуват,

ума ми разбъркват, в сърцето ми плуват.

Ръце към мене протягат,

с тях да летя ме подмамват.


А аз зная, че те при тебе ме водят,

те с мене все бродят,

тебе да търсим сред тъмната коприна,

сред лазура на тихата нощ, за да се слеем в едно цяло.

За да направим любовта от Бог по-могъща.

Само тя като Него

от оня свят се завръща,

само тя моя път

 все към тебе обръща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...