Нощем
527
0
0
По сънените коловози на сърцето ми
потраква тихо влакът в утринта.
Опитва се да не събуди отдавна
в мен заспала любовта.
Премествам нежно стрелката
на семафора и отклонявам настрани
желанието-влак - не искам
излишни сълзи и мечти.
И чувствам се спасена днес от себе си -
надвила болки, не крещи душата ми,
а бавно се събужда и живее
след времето на нечии следи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Савова Todos los derechos reservados
