May 8, 2010, 7:59 PM

Нощем 

  Poetry » Love
423 0 0

По сънените коловози на сърцето ми
потраква тихо влакът в утринта.
Опитва се да не събуди отдавна
в мен заспала любовта.

Премествам нежно стрелката
на семафора и отклонявам настрани
желанието-влак - не искам
излишни сълзи и мечти.

И чувствам се спасена днес от себе си -
надвила болки, не крещи душата ми,
а бавно се събужда и живее
след времето на нечии следи.

© Теодора Савова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??