По сънените коловози на сърцето ми
потраква тихо влакът в утринта.
Опитва се да не събуди отдавна
в мен заспала любовта.
Премествам нежно стрелката
на семафора и отклонявам настрани
желанието-влак - не искам
излишни сълзи и мечти.
И чувствам се спасена днес от себе си -
надвила болки, не крещи душата ми,
а бавно се събужда и живее
след времето на нечии следи.