Отколе
нощем бродят
самодиви...бели, красиви,
омайни...
с дъх на тинтява
мъжките мисли
спохождат
и който
един път ги види,
завинаги
техен остава...
босонога
тихо...на пръсти
по месечинкови друми
мистична
идвам в съня ти...
думи кротки
изричам
в нежен стих
за тебе
в тишината
на нощните доби...
зная,
че ти очакваш...
изгубен нейде във мрака
да чуеш
в кошутени стъпки
копнежа тих
на душата,
в мен самодива
да зърнеш,
завинаги
мой да бъдеш...
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados