19 июн. 2008 г., 13:18

Нощем...

1.6K 0 60

 

 

                    Отколе
                    нощем бродят

                    самодиви...бели, красиви,

                    омайни...
                    с дъх на тинтява
                    мъжките мисли
                    спохождат
                    и който 
                    един път ги види,

                    завинаги 
                    техен остава...
                    босонога 
                    тихо...на пръсти
                    по месечинкови друми
                    мистична
                    идвам в съня ти...
                    думи кротки
                    изричам
                    в нежен стих
                    за тебе
                    в тишината
                    на нощните доби...
                    зная,
                    че ти очакваш...
                    изгубен нейде във мрака
                    да чуеш
                    в кошутени стъпки
                    копнежа тих
                    на душата,

                    в мен самодива
                    да зърнеш,
                    завинаги
                    мой да бъдеш...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ех страхотно е чудно изразено и романтично!!С поздрав Вили!
  • с обич за всички.
  • Самодива с дъх на тинтява ме гони . Дали ще се освободя от неустоимата й прегръдка ...Страхотно е .
  • Докосни ме
    и на обич наречи ме.
    Посвети ме
    и на нежност научи ме.
    Разлисти ме
    и през тишина води ме.
    Покъжи ми
    изворчето с твойто име...

    Маги!
  • Като в приказка... красота! С обич, Магинка

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...