19.06.2008 г., 13:18

Нощем...

1.6K 0 60

 

 

                    Отколе
                    нощем бродят

                    самодиви...бели, красиви,

                    омайни...
                    с дъх на тинтява
                    мъжките мисли
                    спохождат
                    и който 
                    един път ги види,

                    завинаги 
                    техен остава...
                    босонога 
                    тихо...на пръсти
                    по месечинкови друми
                    мистична
                    идвам в съня ти...
                    думи кротки
                    изричам
                    в нежен стих
                    за тебе
                    в тишината
                    на нощните доби...
                    зная,
                    че ти очакваш...
                    изгубен нейде във мрака
                    да чуеш
                    в кошутени стъпки
                    копнежа тих
                    на душата,

                    в мен самодива
                    да зърнеш,
                    завинаги
                    мой да бъдеш...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ех страхотно е чудно изразено и романтично!!С поздрав Вили!
  • с обич за всички.
  • Самодива с дъх на тинтява ме гони . Дали ще се освободя от неустоимата й прегръдка ...Страхотно е .
  • Докосни ме
    и на обич наречи ме.
    Посвети ме
    и на нежност научи ме.
    Разлисти ме
    и през тишина води ме.
    Покъжи ми
    изворчето с твойто име...

    Маги!
  • Като в приказка... красота! С обич, Магинка

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...