19.06.2008 г., 13:18

Нощем...

1.5K 0 60

 

 

                    Отколе
                    нощем бродят

                    самодиви...бели, красиви,

                    омайни...
                    с дъх на тинтява
                    мъжките мисли
                    спохождат
                    и който 
                    един път ги види,

                    завинаги 
                    техен остава...
                    босонога 
                    тихо...на пръсти
                    по месечинкови друми
                    мистична
                    идвам в съня ти...
                    думи кротки
                    изричам
                    в нежен стих
                    за тебе
                    в тишината
                    на нощните доби...
                    зная,
                    че ти очакваш...
                    изгубен нейде във мрака
                    да чуеш
                    в кошутени стъпки
                    копнежа тих
                    на душата,

                    в мен самодива
                    да зърнеш,
                    завинаги
                    мой да бъдеш...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ех страхотно е чудно изразено и романтично!!С поздрав Вили!
  • с обич за всички.
  • Самодива с дъх на тинтява ме гони . Дали ще се освободя от неустоимата й прегръдка ...Страхотно е .
  • Докосни ме
    и на обич наречи ме.
    Посвети ме
    и на нежност научи ме.
    Разлисти ме
    и през тишина води ме.
    Покъжи ми
    изворчето с твойто име...

    Маги!
  • Като в приказка... красота! С обич, Магинка

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...