Jun 19, 2008, 1:18 PM

Нощем...

Poetry » Love

1.5K 0 60

Отколе
нощем бродят

самодиви...бели, красиви,

                    омайни...
                   с дъх на тинтява
                    мъжките мисли
                    спохождат
                    и който
                  един път ги види,

                    завинаги
                    техен остава...
                    босонога
                    тихо...на пръсти
                    по месечинкови друми
                    мистична
                    идвам в съня ти...
                    думи кротки
                    изричам
                    в нежен стих
                    за тебе
                    в тишината
                    на нощните доби...
                    зная,
                    че ти очакваш...
                    изгубен нейде във мрака
                    да чуеш
                    в кошутени стъпки
                    копнежа тих
                    на душата,

                    в мен самодива
                    да зърнеш,
                    завинаги
                    мой да бъдеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

villy_f@abv.bg (Вили)

ех страхотно е чудно изразено и романтично!!С поздрав Вили!

2008-09-21T20:02:52+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

с обич за всички.

2008-07-06T10:24:07+03:00
valley888 (Вал Вълков)

Самодива с дъх на тинтява ме гони . Дали ще се освободя от неустоимата й прегръдка ...Страхотно е .

2008-07-01T08:23:37+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Докосни ме
и на обич наречи ме.
Посвети ме
и на нежност научи ме.
Разлисти ме
и през тишина води ме.
Покъжи ми
изворчето с твойто име...

Маги!

2008-06-28T20:09:02+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Като в приказка... красота! С обич, Магинка

2008-06-26T01:17:19+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0