Нощем ора междите...

6 oct 2011, 13:56

Poesía » De amor

536 0 4

Не беше тиха нашата завера,
а беше с оня пламък от комитите,
с оная луда жар на изневерите,
с омаята на виното изпито...

Не беше място нейде на земята,
а облаче, порадвано от Бога,
където във нирвана е душата
и късче Рай, след дневната ни изнемога...

Не беше и поредната ни лудост
едно танго на сребърни косици
и есенните минзухари, пак по чудо,
разстилаха поляни със свещици...

Не бе различна само в Тишината,
а бе Лечител в сивия ми ден...
Една Любов, пристигнала по вятъра,
и Божи Дар! Небесното за мен...

Така е трудно да сме непознати!
Знам, птиците прелитат и гора...
Денем жъна синора на Двата Свята,
а нощем пък междите ги ора...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

лъвче (Лъки)

2011-10-06T17:39:55+03:00

Ори Зем!Ори!Красива е поезията ти!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2011-10-06T16:20:19+03:00

Чета и препрочитам! Благодаря за прекрасната поезия!
Магинка (Магдалена Рашева)

2011-10-06T15:12:22+03:00

Много вълнуваща изповед!
Продължавай да "ореш"!
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-10-06T14:01:33+03:00

Не беше и поредната ни лудост
едно танго на сребърни косици
и есенните минзухари, пак по чудо,
разстилаха поляни със свещици

Много силна и вдъхновяваща поезия!Привет!