Нощем ора междите...
Не беше тиха нашата завера,
а беше с оня пламък от комитите,
с оная луда жар на изневерите,
с омаята на виното изпито...
Не беше място нейде на земята,
а облаче, порадвано от Бога,
където във нирвана е душата
и късче Рай, след дневната ни изнемога...
Не беше и поредната ни лудост
едно танго на сребърни косици
и есенните минзухари, пак по чудо,
разстилаха поляни със свещици...
Не бе различна само в Тишината,
а бе Лечител в сивия ми ден...
Една Любов, пристигнала по вятъра,
и Божи Дар! Небесното за мен...
Така е трудно да сме непознати!
Знам, птиците прелитат и гора...
Денем жъна синора на Двата Свята,
а нощем пък междите ги ора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Ори Зем!Ори!Красива е поезията ти!
