18 oct 2018, 1:38

Нощен каприз 

  Poesía » De amor
666 9 26
Нима живееш още тук -
наранена, но оцеляла?
Стъпките ти - беззвучен звук.
Усмивката ти - надежда бяла.
От погледа ти вече знам,
че небето е честито,
когато влезеш в неговия храм
и запалиш в мен звездите...
Спри за миг, остани до мен!
Луната само е свидетел
на познатия рефрен
в поднебесната обител... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??