Нима живееш още тук -
наранена, но оцеляла?
Стъпките ти - беззвучен звук.
Усмивката ти - надежда бяла.
От погледа ти вече знам,
че небето е честито,
когато влезеш в неговия храм
и запалиш в мен звездите...
Спри за миг, остани до мен!
Луната само е свидетел
на познатия рефрен
в поднебесната обител... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse