18 oct 2018, 1:38

Нощен каприз

774 9 26

Нима живееш още тук -

наранена, но оцеляла?

Стъпките ти - беззвучен звук.

Усмивката ти - надежда бяла.

 

От погледа ти вече знам,

че небето е честито,

когато влезеш в неговия храм

и запалиш в мен звездите...

 

Спри за миг, остани до мен!

Луната само е свидетел

на познатия рефрен

в поднебесната обител...

 

Раздялата е неделима тъга,

която нови срещи търси!

Зазорява. И едва сега

разбирам, че денят избързва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...