Нощен каприз
Нима живееш още тук -
наранена, но оцеляла?
Стъпките ти - беззвучен звук.
Усмивката ти - надежда бяла.
От погледа ти вече знам,
че небето е честито,
когато влезеш в неговия храм
и запалиш в мен звездите...
Спри за миг, остани до мен!
Луната само е свидетел
на познатия рефрен
в поднебесната обител...
Раздялата е неделима тъга,
която нови срещи търси!
Зазорява. И едва сега
разбирам, че денят избързва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
