Нощен каприз
Нима живееш още тук -
наранена, но оцеляла?
Стъпките ти - беззвучен звук.
Усмивката ти - надежда бяла.
От погледа ти вече знам,
че небето е честито,
когато влезеш в неговия храм
и запалиш в мен звездите...
Спри за миг, остани до мен!
Луната само е свидетел
на познатия рефрен
в поднебесната обител...
Раздялата е неделима тъга,
която нови срещи търси!
Зазорява. И едва сега
разбирам, че денят избързва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
