18.10.2018 г., 1:38 ч.

Нощен каприз 

  Поезия » Любовна
530 9 27

Нима живееш още тук -

наранена, но оцеляла?

Стъпките ти - беззвучен звук.

Усмивката ти - надежда бяла.

 

От погледа ти вече знам,

че небето е честито,

когато влезеш в неговия храм

и запалиш в мен звездите...

 

Спри за миг, остани до мен!

Луната само е свидетел

на познатия рефрен

в поднебесната обител...

 

Раздялата е неделима тъга,

която нови срещи търси!

Зазорява. И едва сега

разбирам, че денят избързва.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??