Нима живееш още тук -
наранена, но оцеляла?
Стъпките ти - беззвучен звук.
Усмивката ти - надежда бяла.
От погледа ти вече знам,
че небето е честито,
когато влезеш в неговия храм
и запалиш в мен звездите...
Спри за миг, остани до мен!
Луната само е свидетел
на познатия рефрен
в поднебесната обител...
Раздялата е неделима тъга,
която нови срещи търси!
Зазорява. И едва сега
разбирам, че денят избързва.
© Стойчо Станев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
