Цяла нощ аз те слушах, сърце...
как туптиш...
туптиш...
И за нещо тревожиш се все...
и болиш...
болиш...
В тишината с отмерен тих звук
все броиш...
броиш...
Наниз спомени един след друг,
ми редиш...
редиш...
Вече цяла, на такта ти в плен,
ме държиш...
държиш...
Взрив от чувства пулсират във мен...
в тях кипиш...
кипиш...
Нямаш милост, прогонваш сънят ми
не щадиш...
не щадиш...
А щом утро се плахо промъкне,
стих твориш...
твориш...
16.02.2007
© Дидислава Todos los derechos reservados