16.02.2007 г., 12:11

Нощен шепот

1.4K 0 25

 

 

Цяла нощ аз те слушах, сърце...

как туптиш...

туптиш...

И за нещо тревожиш се все...

и болиш...

болиш...

В тишината с отмерен тих звук

все броиш...

броиш...

Наниз спомени един след друг,

ми редиш...

редиш...

Вече цяла, на такта ти в плен,

ме държиш...

държиш...

Взрив от чувства пулсират във мен...

в тях кипиш...

кипиш...

Нямаш милост, прогонваш сънят ми

не щадиш...

не щадиш...

А щом утро се плахо промъкне,

стих твориш...

твориш...

 

 

16.02.2007

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...