16 февр. 2007 г., 12:11

Нощен шепот

1.4K 0 25

 

 

Цяла нощ аз те слушах, сърце...

как туптиш...

туптиш...

И за нещо тревожиш се все...

и болиш...

болиш...

В тишината с отмерен тих звук

все броиш...

броиш...

Наниз спомени един след друг,

ми редиш...

редиш...

Вече цяла, на такта ти в плен,

ме държиш...

държиш...

Взрив от чувства пулсират във мен...

в тях кипиш...

кипиш...

Нямаш милост, прогонваш сънят ми

не щадиш...

не щадиш...

А щом утро се плахо промъкне,

стих твориш...

твориш...

 

 

16.02.2007

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...