7 ene 2011, 9:55

Нощен Скитник II

  Poesía » Otra
1.4K 0 1
В полумрака на здрача
сам крача и влача
уморени недоволни нозе.

И кого ще намеря
под фенери, изпрели
кълба сиво-жълта мъгла?

Приятел стар,
пиян другар,
изплувал от някой сенчест локал;

Минала изгора,
притихнала в двора
на старото заспало в пепел училище;


Или своя враг,
немил-недраг,
оставящ топла алена диря на нечии праг?


Вървя из града
и с поглед крада
тайни неща от нощта.



Мракът се надига
утрото пристига
със светлата талига, по калдъръма слънцето търкаля.

И моята разходка
остава без находка,

осъмвам сам самичък на пейка в градската градина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...