7 ene 2011, 9:55

Нощен Скитник II

  Poesía » Otra
1.4K 0 1
В полумрака на здрача
сам крача и влача
уморени недоволни нозе.

И кого ще намеря
под фенери, изпрели
кълба сиво-жълта мъгла?

Приятел стар,
пиян другар,
изплувал от някой сенчест локал;

Минала изгора,
притихнала в двора
на старото заспало в пепел училище;


Или своя враг,
немил-недраг,
оставящ топла алена диря на нечии праг?


Вървя из града
и с поглед крада
тайни неща от нощта.



Мракът се надига
утрото пристига
със светлата талига, по калдъръма слънцето търкаля.

И моята разходка
остава без находка,

осъмвам сам самичък на пейка в градската градина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...