Нощен Скитник II
сам крача и влача
уморени недоволни нозе.
И кого ще намеря
под фенери, изпрели
кълба сиво-жълта мъгла?
Приятел стар,
пиян другар,
изплувал от някой сенчест локал;
Минала изгора,
притихнала в двора
на старото заспало в пепел училище;
Или своя враг,
немил-недраг,
оставящ топла алена диря на нечии праг?
Вървя из града
и с поглед крада
тайни неща от нощта.
…
Мракът се надига
утрото пристига
със светлата талига, по калдъръма слънцето търкаля.
И моята разходка
остава без находка,
осъмвам сам самичък на пейка в градската градина.
© Серафим All rights reserved.