Jan 7, 2011, 9:55 AM

Нощен Скитник II

  Poetry » Other
1.4K 0 1
В полумрака на здрача
сам крача и влача
уморени недоволни нозе.

И кого ще намеря
под фенери, изпрели
кълба сиво-жълта мъгла?

Приятел стар,
пиян другар,
изплувал от някой сенчест локал;

Минала изгора,
притихнала в двора
на старото заспало в пепел училище;


Или своя враг,
немил-недраг,
оставящ топла алена диря на нечии праг?


Вървя из града
и с поглед крада
тайни неща от нощта.



Мракът се надига
утрото пристига
със светлата талига, по калдъръма слънцето търкаля.

И моята разходка
остава без находка,

осъмвам сам самичък на пейка в градската градина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...