Jan 7, 2011, 9:55 AM

Нощен Скитник II

  Poetry » Other
1.4K 0 1
В полумрака на здрача
сам крача и влача
уморени недоволни нозе.

И кого ще намеря
под фенери, изпрели
кълба сиво-жълта мъгла?

Приятел стар,
пиян другар,
изплувал от някой сенчест локал;

Минала изгора,
притихнала в двора
на старото заспало в пепел училище;


Или своя враг,
немил-недраг,
оставящ топла алена диря на нечии праг?


Вървя из града
и с поглед крада
тайни неща от нощта.



Мракът се надига
утрото пристига
със светлата талига, по калдъръма слънцето търкаля.

И моята разходка
остава без находка,

осъмвам сам самичък на пейка в градската градина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...