Нощен вопъл

Нощта потича,

таен поток 

за жадните вени на 

надеждите ми,

животворно мастило

за пресъхналите улеи

на въздишките ми.

Сърцето блещука,

реанимирана светулка,

която изпраща

неравномерни сигнали 

до рецепторите

на влюбените в музиката

за романтици

цигулки.

Ръцете имат своя памет, 

дори там, където болката

е поставила капани 

за спомените.

Не спирай нощ, излей

водопадите си тъмнина,

най-тъжно е

преди разсънване.

Разплети паяжините забрава

пред очите ми,

разтопи замръзналото

кралство на мечтите...