3.05.2025 г., 23:09

Нощен вопъл

313 0 0

Нощта потича,

таен поток 

за жадните вени на 

надеждите ми,

животворно мастило

за пресъхналите улеи

на въздишките ми.

Сърцето блещука,

реанимирана светулка,

която изпраща

неравномерни сигнали 

до рецепторите

на влюбените в музиката

за романтици

цигулки.

Ръцете имат своя памет, 

дори там, където болката

е поставила капани 

за спомените.

Не спирай нощ, излей

водопадите си тъмнина,

най-тъжно е

преди разсънване.

Разплети паяжините забрава

пред очите ми,

разтопи замръзналото

кралство на мечтите...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...