3 мая 2025 г., 23:09

Нощен вопъл

322 0 0

Нощта потича,

таен поток 

за жадните вени на 

надеждите ми,

животворно мастило

за пресъхналите улеи

на въздишките ми.

Сърцето блещука,

реанимирана светулка,

която изпраща

неравномерни сигнали 

до рецепторите

на влюбените в музиката

за романтици

цигулки.

Ръцете имат своя памет, 

дори там, където болката

е поставила капани 

за спомените.

Не спирай нощ, излей

водопадите си тъмнина,

най-тъжно е

преди разсънване.

Разплети паяжините забрава

пред очите ми,

разтопи замръзналото

кралство на мечтите...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...