3 мая 2025 г., 23:09

Нощен вопъл

314 0 0

Нощта потича,

таен поток 

за жадните вени на 

надеждите ми,

животворно мастило

за пресъхналите улеи

на въздишките ми.

Сърцето блещука,

реанимирана светулка,

която изпраща

неравномерни сигнали 

до рецепторите

на влюбените в музиката

за романтици

цигулки.

Ръцете имат своя памет, 

дори там, където болката

е поставила капани 

за спомените.

Не спирай нощ, излей

водопадите си тъмнина,

най-тъжно е

преди разсънване.

Разплети паяжините забрава

пред очите ми,

разтопи замръзналото

кралство на мечтите...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....