May 3, 2025, 11:09 PM

Нощен вопъл

308 0 0

Нощта потича,

таен поток 

за жадните вени на 

надеждите ми,

животворно мастило

за пресъхналите улеи

на въздишките ми.

Сърцето блещука,

реанимирана светулка,

която изпраща

неравномерни сигнали 

до рецепторите

на влюбените в музиката

за романтици

цигулки.

Ръцете имат своя памет, 

дори там, където болката

е поставила капани 

за спомените.

Не спирай нощ, излей

водопадите си тъмнина,

най-тъжно е

преди разсънване.

Разплети паяжините забрава

пред очите ми,

разтопи замръзналото

кралство на мечтите...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...