Sep 21, 2011, 10:55 PM

Нощна магия

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Когато луната по тебе пълзи,

заспиваш унило, а тя само тъжи.

Проблясва от ревност самотна звезда

като празна черупка, като празна душа.

 

Звезден прашец си запържва въздишки.

Тихо той сбира на куп крехки лунички.

А малко мишле по земята

вари си на супичка част от мечтата.

 

Тъй сложно изглежда и може би е

да залепиш частите на счупено сърце.

Чакаш изнервено изгрева в топлия кът,

дърпаш завесите - навик тъй скъп.

 

Яростно търсиш старо присъствие - то изветряло.

Уж отдавна бе, но сякаш че времето спряло.

Отново оставяш сълзи по чаршафите бялите

и дебнеш таз нощна магия като проклятие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Когато луната по тебе пълзи,

    заспиваш унило, а тя само тъжи.

    Проблясва от ревност самотна звезда

    като празна черупка, като празна душа." За съжаление другите коментари са изтрити, но Диана, това произведение е фантастично! В твоя не лек стил, видях го като на хорър! Нищо не пипай по него! Фантастична гротеска!
  • Знам ли... злободневието ме заля, нямах шанс да се спася :D Иначе благодаря
  • Така по-добре ли е? Беше много старо стихотворение, което открих написано на хвърчащ лист из други бумаги. Също мислех за преработка, но предпочетох първо да чуя друго мнение.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...