Нощна магия
Когато луната по тебе пълзи,
заспиваш унило, а тя само тъжи.
Проблясва от ревност самотна звезда
като празна черупка, като празна душа.
Звезден прашец си запържва въздишки.
Тихо той сбира на куп крехки лунички.
А малко мишле по земята
вари си на супичка част от мечтата.
Тъй сложно изглежда и може би е
да залепиш частите на счупено сърце.
Чакаш изнервено изгрева в топлия кът,
дърпаш завесите - навик тъй скъп.
Яростно търсиш старо присъствие - то изветряло.
Уж отдавна бе, но сякаш че времето спряло.
Отново оставяш сълзи по чаршафите бялите
и дебнеш таз нощна магия като проклятие...
© Диана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Знам ли... злободневието ме заля, нямах шанс да се спася :D Иначе благодаря
-
Така по-добре ли е? Беше много старо стихотворение, което открих написано на хвърчащ лист из други бумаги. Също мислех за преработка, но предпочетох първо да чуя друго мнение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
заспиваш унило, а тя само тъжи.
Проблясва от ревност самотна звезда
като празна черупка, като празна душа." За съжаление другите коментари са изтрити, но Диана, това произведение е фантастично! В твоя не лек стил, видях го като на хорър! Нищо не пипай по него! Фантастична гротеска!