Нощна магия
Когато луната по тебе пълзи,
заспиваш унило, а тя само тъжи.
Проблясва от ревност самотна звезда
като празна черупка, като празна душа.
Звезден прашец си запържва въздишки.
Тихо той сбира на куп крехки лунички.
А малко мишле по земята
вари си на супичка част от мечтата.
Тъй сложно изглежда и може би е
да залепиш частите на счупено сърце.
Чакаш изнервено изгрева в топлия кът,
дърпаш завесите - навик тъй скъп.
Яростно търсиш старо присъствие - то изветряло.
Уж отдавна бе, но сякаш че времето спряло.
Отново оставяш сълзи по чаршафите бялите
и дебнеш таз нощна магия като проклятие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
