21 ago 2007, 8:47

Нощна нежност

  Poesía
1.2K 0 33

     
                                           Пристъпва тихичко нощта,
                                           покрита с черния воал.
                                           Угасва бавничко денят,
                                           кротко във нозете и заспал.

                                           Нощна приказка разказва,
                                           небесните врати открехва.
                                           Луната, светеща, изплува,
                                           целунати, звездите трепват.

                                           Самодиви бели, златокоси,
                                           в нощта остават тайни дири.
                                           Малка  нощна  песен -
                                           щурчова цигулка нежно свири.

                                           Вълшебно тайнство се заражда,
                                           буди страсти и копнежи.
                                           Нощната магия сръчно
                                           съня улавя в нежните си мрежи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...